Разбърквайте, весталки на морала,
със голи пръсти жарката ми дързост.
И нека по ръцете ви да пари!
Тъй нощите ви няма да се сбъднат...
Капан от страст във тъмна, тайна доба
ще изплета със нежните си пръсти.
От женска сласт - най-сладката отрова -
наместо вино в чаша ще забъркам.
Така ще си го взема - безпощадна!
Ще го опия с моите целувки!
Без сили от любов ще го оставя!
Света във мен ще иска да прегърне...
Жена му във дома си ще посрещна.
Децата му със обич ще отгледам.
Роднините ще мигат удивени...
А аз ще шия сватбена премена!
Съдете ме, корете ме и нека
да бъда трън в спокойното ви ложе.
Със него искам да градя пътека,
а той пред мен сърцето си ще сложи.
© Радостина Марчева Всички права запазени
за мома Калина от
македонската песен ...
Изживяла съм го ...
Когато обичаш истински ,
дори Вселената ти помага ...
За любовта няма прегради ...