И прелъстен, и изоставен
в дъбравата се лутам сам.
Без път във мрака ли, забравен,
ще бъда страдайки, не знам.
Оглеждам се... край мен шубрака
не казва нищо, все мълчи.
Сърцето ми в студа те чака.
Не идваш ти и ми горчи.
Небето с тъмна е одежда
и аз съм вече тъжно друг.
Къде замина? Със надежда,
заради теб съм още тук. ...