Зараза
Разплиска добротата си по стълбите.
Иди, че я гони сега напразно.
Във свят облян с измамите – беззъбите,
е ясно – да си злобен е заразно.
Дори и благородно да ме хванеш,
от бездна да ме дръпнеш да не падна,
го правиш само смешен да не станеш
и с корист храниш добротата гладна.
И щом един ден в себе си погледнеш
и видиш, че във плен си на прокобата,
ще се обърнеш ли, за да побегнеш,
или ще станеш част от тебе - злобата!?
© Владислава Генова Всички права запазени