8.06.2008 г., 9:14 ч.

Зарекох те 

  Поезия » Любовна
771 0 4

Вървях към теб,
а ти мълчеше,
изгарях тихо - без сълзи,
а ти мълчеше,
стопих се в собствената си тъга,
разхвърлях болката си вечна,
а ти мълчеше -
докога?
Повиках те в нощта си,
а ти спеше,
загърнах те с безбрежната си обич -
да те топли,
а ти спеше...
Очите ми не могат да заспят,
очите ми като бездомни птици все кръжат
и не долитат,
понеже нямат си гнезда.

Зарекох те да бъдеш сам като луната-
да боли,
зарекох те и глас да нямаш,
за да молиш -
замълчи!
Зарекох те да нямаш дом и да се скиташ -
да вали
и все да е студено във душата ти лъжовна,
и сълзи да не можеш да редиш -
очите ти два кладенеца сухи
да бъдат като мен изпепелени...

Тогава ще съм отмъстена.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е -много гняв и обида,
    но ги излях в стихове и честно казано
    очаквах повече критики , за това, че
    думите били клетва и ще се върнат
    върху мен, но това чувствах -
    това написах...

    http://www.sibir.bg/index.php?page=videoAlbumPreview&albID=102143&VideoID=82164&others=3#
  • Поздрави!Има гняв,но е написано много хубаво.
  • Ооо, какво заклинание...
  • О, каква карегоричност!
    Е, дано си струва!
    Поздрави, Геви!
Предложения
: ??:??