Изгубих се в себе си -
да търся теб…
Превърнах се във призрак от любов,
за щастието ти молех Бога,
а своето прокудих в Ада.
Съдбата ми не бе тъй приказна -
за моето ,,живот’’ забравих.
Робиня станах във старанието си
усмивката да виждам на лицето ти!
От днес отричам те, любов!
Заричам се да бъда нарцис…
Самотно ще ми бъде, знам,
но и без теб не ще се спра до край…
Какво градя? Не знам…
Приятелство, любов?!
Но болката нараства,
щом истината се показва,
че ти за мен не си това, което аз за теб…
Но не от днес.
От утре..
Заричам се да бъда нарцис…
Еми
Благодаря на всички!