Заших самотата си...

26.04.2009 г., 16:36 ч.

Поезия » Бели стихове

1200 0 3

Заших самотата си.
Отляво.
Не исках да остана
завинаги сама.
С върха на иглата
прободох
сърцето си.
Събудих го от
стогодишната тъга.

Не туптеше...
Спрял бе неговият
механизъм.
Беше забравило
какво означава
думата "любов".
Преди много време
(от егоизъм)
тя бе разбила
целия му живот.

Заших раната.
С търпение.
Дълго чаках
да зарасне тя.
Спрях
всяка капка кръв
от вените.
От болката избягах.
Като в игра.

Забравих...
Всеки тъжен спомен,
разчленяващ тялото ми
с хиляди остриета.
Забравих...
Твоя поглед -
отровен,
който
разпиля ме
на парчета...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

natal4eto1991 (Наталия Тодорова)

2009-05-03T16:07:42+03:00

И при мен беше така но всичко отшумява знаи.Вдигни глава не тагуваи.Бъди.Харесва ми това коет си написала 6
face04 (Таня Кирилова)

2009-04-27T11:44:20+03:00

Любовта винаги оставя рани,когато била при теб.Това част от живота.Пожелавам ти истинска следваща любов,която да остане с теб завинаги!
alex_f52 (Александра Николова)

2009-04-26T17:23:18+03:00

Много ми хареса. Браво