И виждам те - с икона във ръка
да палиш свещ във непозната църква.
Безмълвна и със сключени уста,
зовеш на помощ и светци, и мъртви.
Да бях реалност - да повярвам сам,
че моята душа отчаяно спасяваш!...
Но аз съм нереалност и съм сън -
не може грях на мен да се прощава!...
А всъщност имам хиляди лица
и всички до едно за теб са непознати...
Но имам само моята душа
и с нея Бог при тебе ме изпрати!... ...