Защо не мога аз да те забравя?
Защо не мога да забравя твоите очи?
Защо обичам те аз силно във забрава,
дори и след като ме нарани?

И защо все още мисля си за нас?
Това понятие не съществува!
И колко още трябва да изстрадам аз?
Да те желая вече не си струва!

А някога ти пръв ме заплени
с изгарящи сърцето и душата думи!
Нима тъй бързо любовта ти се сломи?
Внимание не отклоняваш вече миг.

Очите ти понякога поглеждаха ме скромно,
тези черни, изключителни, жадуващи очи!
И тогава...желанието ми ставаше огромно!
Но ти не позволи на моята обич да те направи най-щастлив.

Защо ли трябваше във тебе да се влюбя?
Но за това вината не е моя.
От любов по теб накара ме да се погубя,
затова вината е изцяло твоя.

Ти беше моята мечта и моят цял живот.
Целта ми бе да те обичам,
но жалко, пак не ме разбра, Любов!
Във вечна обич няма вече да се вричам!

...защо?...