Смъртта обира
плодовете на живота…
Но защо
едни откъсва ги зелени,
а други - зрели,
мачка в кошницата-вечност
с дебелите си пръсти-страдания?
А някои изяжда неоткъснати
и непогалени?
Защо?
И колко ли са здрави
корените на душите?
И колко ли дълбоко
във топлата земя
на Истината
протегнали са
мислите ръце?
Смъртта обира
плодовете на живота,
за да олекнат клонките-съдби…
За да не ги боли.
Но защо?
За кой?
И за къде?...
© Веселка Стойнева Всички права запазени
за нея няма правила!
Без ред,без жал души събира,
"Но защо? За кой? И за къде?
...........