Защо изглеждам тъй щастлива,
тъй невинна и добра?
Когато всъщност ми се плаче,
когато всъщност съм сама!
Защо ли мисля все за теб,
за твойте хубави очи?
Защо ли тичам и се моля -
"ела любов, с мен бъди"!
Защо прощавам всички грешки,
смирено свеждайки глава?
Нима животът е измама,
нима мираж е любовта?
Защо ли те обичам,
не забелязваш ли това?
Нима не виждаш в мен
мечтаната жена?
Защо животът е такъв,
защо наказва ме така?
Че аз не искам друго,
само любовта!
© Мариета Байкушева Всички права запазени