Живях си аз
В плен на страх
Изникна ти и пролях аз куп сълзи
За какво се вмъкна ти
в сърцето ми
Уникален както винаги
За какво ти е светлина
след като обичаш мрака
За какво ти е любов
след като не значат нищо чувствата взаимни
Не посмях аз да изкажа свойте мисли
Мислех се за слаба опозорена
Не поиска ти да узнаеш мойте чувства
Невернико самотен...
Вдъхваш в дните ми ентусиазъм
Да се боря с живота и да чакам утрешния ден
За да мога да се доближа поне малко до този час
Часът в който ще намеря тъй желания покой
Безчувствена аз ще изстина
още жадуваща за твойта ласка
Но щастлива че най-накрая съм ти отмъстила