11.09.2007 г., 10:12 ч.
Защо?
Защо?
Защо човек разбира, че е имал
до себе си прекрасна сбъдната мечта,
едва когато тя е толкова далече,
че вятър скрил е нейната следа?!
Защо човек разбира, че обичал е,
едва когато е намразил след това,
а сетне, завладян от безразличие,
отрича безусловно любовта?!
Защо човек разбира колко кратък е
животът всъщност - даже да горчи -
едва когато есента му хлопа
по прашните и неотворени врати?!
Защо човек разбира, че е имал
до себе си прекрасна сбъдната мечта,
едва когато тя е толкова далече,
че вятър скрил е нейната следа?!
Защо човек разбира, че обичал е,
едва когато е намразил след това,
а сетне, завладян от безразличие,
отрича безусловно любовта?!
Защо човек разбира колко кратък е
животът всъщност - даже да горчи -
едва когато есента му хлопа
по прашните и неотворени врати?!
© Виолета Зашева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Тъжно , но пък живата истина. Много ме трогна стихът ти, Вил, а стихът ти е прелестен.Много тъжна красота.
-
Тъжно
! -
Стара тъжна истина, пресъздадена в един прекрасен стих. Поздрави !
-
Явно така сме устроени!
Да оценим това, което вече сме загубили!
-
Ами понякога такъв е живота,а всъщност
трябва да ценим това което имаме в момента,
а не едва когато го загубим!Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав и от мен.