Докосвам с устни твойта плът,
целувам нежно твойта гръд,
отпивам жадно твоята любов,
но ти не си готов.
Защо виновно гледаш встрани?
Защо не търсиш моите очи?
Желая те лудо и страстно,
желая те лудо и властно.
Докосвам твоята ръка,
търся твоята душа,
но тя е далече сега,
не търси, не иска греха.
Защо виновно мълчиш?
Защо не се виниш?
Погледни ме в очите,
прощавам лъжите!
© Галя Станчева Всички права запазени