24.10.2009 г., 0:21 ч.
Защо?
| Защо? | ||||
| Защо не каза ми "обичам те"? | ||||
| Това бе всичко, от което се нуждаех. | ||||
| Защо в очите ти откривах аз сълзи, | ||||
| а думите запази и зад тях се скри? | ||||
| Защо ръцете ти ме търсеха в нощта | ||||
| и пулсът ти бе повече от учестен? | ||||
| Защо завиваше ме със целувки | ||||
| и - нещо повече - летеше с мен? | ||||
| Защо? Защо? Защо? Кажи! | ||||
| Сега какво? Аз тъжна съм, а ти - почти. | ||||
| Защо не каза ми "обичам те"? | ||||
| Ако така е трябвало - прости! | ||||
| ................................................. | ||||
| Нo kраят идва... по всичко личи... | ||||
© Мариана Вълкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Тъжно..., но всеки край е ново начало.
-
използваш едни думиии... проникващи
-
Веси,Ракина,накарахте ме да се замисля за много неща.От сърце Ви благодаря.И на всички,които се спряха при мен.
-
О, Марияна, нека да не идва този край! Тука се чувства силна обич.
Бори се за нея! А стихът ти е много хубав. ПОЗДРАВ! -
Поздрав!
-
Харесва ми!Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Нелеп страх. От този, който се римува с тежък грях!
От този, който убива любов
и подминава примижил двуметровия ров...
Поздрав от мен и ти пожелавам повече смели хора около теб!