14.04.2005 г., 18:42 ч.

Защо? 

  Поезия
960 0 3

                              

                   Отива си, отива добротата,

                   изчезва някъде от нас...

                   Злоба носим във душата

                   до онзи, сетния си час.

                   Защо? Защо? Нима е нужно

                   да кълни в сърцата ни омраза,

                   да разяжда мисълта ни

                   като страшна болест – проказа?

                   Дали не може простичко, полека

                   да станем по-добри един към друг?

                   Да тръгнем по красивата пътека,

                   докато сме още на земята – тук!

                   Навярно си струва да се опитаме,

                   да премахнем ярост, злоба и мъст...

                  Да живеем красиво, човешки

                   и да не забравяме

                                               двата

                                                         кубика

                                                                  пръст!

© Валентин Кабакчиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубави мисли, ама само до там... Има начин, да го направиш стих, дерзай!
  • Можем и да сме добри,трябва само да го желаем много силно и да не отвръщаме на злобата със злоба.

    Поздрави за стиха!
  • Много хубави мисли за доброто.Тя винаги злобата го е убивала..докато разберем,че е време да се променим.Дано скоро проумеем,че само добри и смирени,можем да вървим по красивата пътечка!
Предложения
: ??:??