Защо отново се издънваш
и пак разочароваш ме сега,
не виждаш ли, че пак потъваш,
душата ми е пълна със тъга?
***
Къде остана нежното сърце,
готово да помогне и насън,
държах го с двете си ръце,
но то избяга бързо вън?
***
Защо не мислиш ти за мен,
когато имам нужда от това,
така ме мъчиш ден след ден
и аз оставам в самота?
***
Защо не се обади, както пожелах,
нима е мъчно да го сториш ти,
а аз по теб така копнях,
но ти обърна моите мечти?
***
Защо и мойта тема ти забрави,
толкоз ли е трудна тя за теб
или пък на теб не се понрави
и сърцето ти е пълно с лед?
***
Защо? Аз питам пак отново сам
и отговор едва ли ще получа
и гледам пак във бъдещето взрян,
да страдам аз ще се науча!
***
За темата, която те помолих,
написах си я с мъка сам
и малко аз на нея се озорих,
но справих се, нали съм аз голям?
***
Защо ли мъката във мен напира
и мъчи ме отново пак,
и мисълта за теб ме окупира –
да се откъсна аз не мога чак?
***
Но надежда в мене още има,
къде сам аз без нея пак
и свършва хубавата зима,
и тръгвам аз със своя сак!
***
И пътят ще е труден, зная,
пътувам аз към твоето сърце
и някъде се губя във безкрая,
и търся твойте две ръце!
***
В прегръдка нежна аз ше те държа
и ще се сещаш често ти за мен,
и няма да изпадам в суета,
а ще се радвам аз на слънчевия ден!
***
Това от мен е за сега,
обяснение от тебе искам,
написах всичко на мига
и мъката във себе си подтискам!
10.04.2003г.