Стоиш с протегната ръка
и молиш плахо със очи,
а в погледа ти няма болка,
но мъничко надежда се таи,
добър човек да срещнеш,
над тебе той да се смили,
да сложи в малката ръчичка,
каквато и да е паричка!
Красиво, мъничко детенце,
останало самичко на света,
от глад забравило си даже,
че ти на воля можеш да играеш ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация