Велик е нашият войник,
с партенки във чепик,
а натовските пеперудки
същински са гугутки.
Облечени във камуфлаж,
те нямат хъса наш,
но имат армия поне,
а ние сме мъже!
У нас във всеки ресторант –
талант подир талант...
Бълбука всичко от мъже
с достойнства във ръце.
Без войска сме в славни дни
до вечни старини.
Обяздени като коне,
но не в война поне.
Альоша вече е звезда,
а НАТО е следа.
Кому е нужен този миг,
войник да е велик?
© Валентин Йорданов Всички права запазени