Защо да ми пука?

Защо да ми пука, че ти си отиваш,

защо си мислиш че в мен боли?

Нима до днес не си разбрал, че сълзите ми,

спрели кротко в очите ми, не са за теб!

Добре, върви си - ти ми помагаш,

смъкваш огромно бреме от плещите ми -

отдавна знам, че не си за мене,

но да кажа край, ми тежи!

Защото в нашата раздяла ти си

тръгваш с влажен поглед.

Не във мен боли, ти слагаш край,

а аз го искам - прости, че не вярвам в твоите мечти!

Ако искаш, ще се правя на ранена

да грейнеш с блясък в своя край,

щом се засечеме ще се правя на сломена

ще съм актриса, само си го пожелай!

Пред теб глава смирено ще склоня,

ще се направя, че във мен боли.

Хайде тръгвай, даже ще заплача,

но знай, не са този край сълзи!

Обвини  мен за всичко, кажи ми,

че не можеш веч` така, че за тебе

била съм щастие едничко, но не

можеш да приемеш мойта свобода!

Крещи ми даже, хайде довърши ме,

кажи ми, че не съм достойна след време

да нося твойто име и пръстена свещен

на своята ръка, че не съм за теб жена!

Хайде кажи си всичко, обещавам - 

ще мълча, ще те оставя да си кажеш всичко,

ще те излъжа, че за мен си бил светът,

а всъщност от години за друго име гори мойта плът!

Давай, залъжи се, че е твоя жалката победа,

че не мога да те спра, че този път наистина си тръгваш.

За да си щастлив, ще кажа, че не искам,

но, повярвай, няма да те спра. Не ти за мен си любовта!

Е, вече гръб ми обръщаш,

но в погледа видях сълзи,

явно края който слагаш,

тебе повече рани!

Сега спокойно се усмихвам,

развявам своите криле -

аз таз раздяла колко чаках,

на теб тя всичко ти отне!

Главата дигам и съм щастлива.

Изинявай, че не позволих да ме

напрвиш ти друга, ,достойна

в твоите мечти!

И като победител си отивам!

Не знаеш ти това, че аз отново

те отритнах, че моя е победата

от твоятя игра!