Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
2.08.2007 г., 20:27 ч.

Защо го помня... 

  Поезия
917 0 20
Аз го срещнах, когато не беше готов
да се влюби в жена изведнъж.
Но се случи. Бе люляков май. И любов.
И валеше спокоен, пролетен дъжд.

Не, не беше случайно. Беше съдба.
Топъл поглед. Внезапно доверие.
И ръката му пареше в мойта ръка.
И светът разцъфтя вдъхновено.

Бе красиво. Престъпно красиво.
И неистова жажда за другия.
Все препиваш. И все ненапит
си оставяш и влюбен до лудост.

Нататък - не помня. Почти изведнъж
изтрезняхме. Вън идеше есен.
И звучеше самотен студеният дъжд
като мъж без любима от песен.

Всъщност не зная дали си отиде.
Просто никой не каза думата сбогом.
Виждам люляков май и очите му,
щом дъждът ромоли по стъклото...

© Бистра Малинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??