Защо понякога едно и също искаме в живота?
Защото сме жени ли? Или може би не знаем,
че трябва нещо ново, винаги да търсим,
не пробваме ли... Няма да узнаем!
Защо понякога налага се да плачем
със стари сълзи, вече похабени,
нима не знаем, че доказване не трябва
там, дето няма да сме оценени...
Защо без отговори имаме въпроси,
на кой ли всъщност, за това му пука,
за ден мълчане, вече си безличен...
И ето, че си вече на боклука...
Банално става с толкова - "защо"
мъжете често казват - да не питаш много,
приказва се наистина ако -
в сърцето се заражда диалога...
Но въпреки това животът продължава-
харесваш си го, или - не, това е...
един за дълго, друг за кратко престоява,
съдбата си човек не знае...
© Ирена Георгиева Всички права запазени