3.03.2011 г., 12:39 ч.

Защо, мускетарю?! 

  Поезия » Любовна
658 0 0

Защо, мускетарю?!

(по Татьяна Шкодина)

Очите на котка проблясват разкошно.
Къделя прекрасни рижи коси.
Сърцето ù - диамантена шлифована брошка.
Целувка от бога на челото стои.
Някой би могъл да ù каже: "О, мила!"
Нищо не стана... Нека боли...
Вятърът гони листи изстинали...
Гаснат в небето мечтите - звезди...
Позабравени рокли, ветрило и шапка...
Костюмът ù мъжки втора е кожа...
Синът - кукувица... Срещите - кратки...
Срамът я изгаря... За какво ли пък, Боже?!
Животът игра е. Изгубиш ли - пýкни!
На нея се случи горчивата нотка...
Страхът към сърцето безумно е хукнал.
Девет живота?! В душата е котка...
Защо, мускетарю, повика палача?!
Ръцете ти - чисти... До ешафода е тихо...
Един от тълпата - с нелека задача
нямата болка да вплита във стихове...


© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??