Влизаш и мълчиш!
Излизаш, без да се обадиш.
В празнотата, празна ти стоиш,
как поне не се забавиш!
Скарай ми се, наскърби ме,
или по дяволите ме прати.
Иска ми се, прегърни ме,
няма ли начин да не боли.
Ясно имаш си причина,
повод, доводи, или...
Гълташ тъжно тишина,
бягаш, преди да завали.
Опитах, аз поне опитах.
Достатъчно ли бе, не знам.
Политах, падах и се оплитах.
Какво ли повече да дам!?
Предлагах, ти какво направи?
Поиска ли повече от мен,
или просто на съдбата ни остави.
И как така “нека тя да го реши”.
Аз чакам, сега си ти – пиши!
Ако не искаш, жалко - спри,
но не казвай търся, щом се криеш.
Как Човека ще откриеш?
Vacuum
© Влади Мир Всички права запазени