Природата душа ли няма,
че черним нейната премяна,
гледаме ни'й да разрушим,
всичко до коет' се доближим.
Нищо няма да остане,
след човека пустош ще настане.
Защо не можем да се променим,
какво ни кара да рушим?!
Ние тайничко си знаем,
че дори не се и колебаем,
но ще дойде ден, в който
ни'й ще осъзнаем,
че вече късно е дори и да ругаем.
© Alexandra Rukova Всички права запазени
Хубав стих!
Добре дошла в сайта!