23.09.2021 г., 18:24 ч.

Защо не пиша за любов 

  Поезия
254 0 4

 

 

      Все ме питат: Защо не пишеш за любов,

      нали поезията за това е,

      за този най-висш благослов,

      който Бог на човеците дал е?

      Как да пиша, като сърцето

      от години изцяло е заето

      само от майчината любов –

      тя за мен е единствен благослов.

      Отдавна вече не помня какво е

      да живееш с копнеж и вълнение,

      да мислиш за другия като за нещо свое,

      да го очакваш с нетърпение.

      Години минаха във самота,

      душата ми е като изметена.

      Все мислех си – ех, срамота,

      на тез години да съм вплетена

      във връзка с друг мъж. Непристойно

      е, с деца и внуци, я достойно

      да си живея старините.

      И тъй минаваха си дните

      без аз дори да забележа как

      душата ми изсъхна в мрак,

      не може даже да се развълнува,

      камо ли в щастие да плува.

      Суха е, мъртва и безплодна,

      едничка жилка благородна,

      светла и жива в нея остава –

      любов на родните си да раздава.

      Не знам дали да съжалявам,

      явно за поезия любовна не ставам.

      Когато изворът пресъхне

      душата може само да въздъхне.

 

© Лидия Кърклисийска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??