Защо не се научих да те мразя
можеше и да не ме боли.
Но не! Аз трябваше да те запазя
и скрия пак дълбоко в себе си.
Защо не се научих да забравям
и да не търся твоите очи
а мислите от тръни изтъкани
раздират нови кървави следи.
Защо не се научих да прощавам
за твоето безумно бягство
към теб да тичат мислите оставям
помни че обичта ни е богатство.
Едва ли някога ще се науча
всъщност не искам да го правя -
Обичам те!..едва ли е заразно..
© Зл Павлова Всички права запазени
Поздрав и усмивка.