Аз вярвам в любовта, когато съм със тебе.
Не бива, знам, но нека ме боли!
Във устните ти вярвам, в русите кaдели,
макар че няма пламък в сините очи.
А можеш ли да страдаш, щом искаш да обичаш,
във бляновете си, в нощта без мен, сама?
Сега съм твой, отдай ми се, момиче!
А утре...? Зная ли, ще питам любовта.
Ей, колко съм повърхностен?! Не мога се позная.
Така е - лош съм, но не си ли ти със мен?
Сега и тук си важна ти и тази стая.
Звезди, луна, мечти стопява слънчев ден. ...