(дует с Димитър "Булдозера" Христов) Защо небето е толкова празно? Къде изчезнаха нашите звезди? Взирам се нагоре все напразно, но от тях още няма даже следи. Нима след този край на любовта идва и тъжният край на света?
Защо небето е толкова празно? Тъжния финал на емоциите наши, сега разчистваш ни безобразно, бури небесни, толкова страшни и изгонени облаци бягат сега. Отвява ги вятърът на любовта...
Защо небето е толкова празно? Защо ли пак си мисля за тебе? Мисля си как страдам безгласно, гледайки до безспир това небе. Даваше то на сърцето ми крила, а сега там няма нито една звезда.
Защо небето е толкова празно? Нима не изпитвахме обич, а дъжд? Или нямаше нищо толкова страстно, сякаш бях вода, а ти искаше мъж? Един, който да е покрив над тебе, този, който да не зависи от време.
Помниш ли ти още нашите нощи, тези, които преснимаха нашите дни? Тръпнеш ли при спомена за срещи и за времето, което небето промени? Днес аз отново в небето се вглеждам, за тези неща горе, които ми липсват...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.