Какво те разплака, Небе?
От месец чакам сълзите да спреш!
Така и не стана, Небе!
Разплака и мойто сърце!
Какво изгуби, Небе?
Какво те толкоз разтърси?
От месец протягам нагоре ръце
и търся твоето слънце!
Моля се! Моля се много, Небе!
Сълзите ти да изсъхнат.
Да се усмихнеш и грейнеш, Небе!
Мечтите ти да възкръснат!
Да се върне животът нормален.
Да си почине скръбта.
След този дъжд епохален
да може да седне Джейн сред ръжта!
Да могат да блеснат цветята
с безбройните си цветове.
Да си отдъхнат дървесата
и да им узреят плодове.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени