Умирам бавно... ден след ден,
след месец, два, а може би... година,
умря отдавна всичко в мен,
смирено, безнадеждно се спомина.
Остана ми... една проядена душа...
От червея на мъката, безмълвна...
Безмилостна съм даже затова,
че не можах и теб от мъртвите да върна...
Страданието грозно, като с нож,
парчета от сърцето ми откъсна...
Защо ми е да лягам тази нощ,
като за сън тъй или иначе е късно ? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация