21.09.2006 г., 18:44 ч.

ЗАЩО СЕ СЛУЧИ ВСИЧКО ТОВА 

  Поезия
629 0 6

Защо се случи всичко това

в живота ми аз не разбрах –

да срещна две черни дула,

(а имаше в тях толкова смях.)

Дали защото много живях,

съдби и хора различни видях,

пътувайки много, любих, скърбях?...

 

Звездите шепнат ми слова,

но те са непотребни.

Пуст без обич е светът

и без нея всичко превръща се 

в толкова дребно...

 

Кога ли разбираме що е любовта –

ако живота познаем или в младостта?

Защо не те съдят за нея, когато си млад,

но странно те гледат,

ако си с опит жизнен богат?

Та тогава можеш да оцениш

сърцето, очите,

и разбираш добре, че цветя са жените?

 

Две свещи стоят пред мен сега –

на надежда и любов.

Аз не зная, коя от двете

да загърбя съм готов.

 

Звездите мълвят слова в нощта,

но сега от тях не се нуждая.

Пустиня е светът без обич,

затуй за нея все си мечтая...

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??