Защо се върна? Не съм те чакала да го направиш! И пак ли, като вчера, ще боли? Отново ще отвориш старите ми рани, посипвайки ги с пепел, може би?
Не съм те чакала. То беше толкова отдавна. Когато в мене се таеше порив жив. Погребах го, посипах го с разбитите надежди, и днес там даже роза не цъфти.
Загубих и ключето на вратата, която водеше единствено до теб. Остана ми едничка само суетата, и мъничко парченце лед - от твоето сърце.
Във него крия всичките си тайни, надеждата, че утре пак съм аз. И тръгнала отново с утрото, че мога да обичам още,
че ще забравя нощите самотни, че... А ти навярно с нея ще си по-щастлив?! Върви. Тя може би те чака...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
защо ли така преживявам с тъга
твоите стихове...с обич, прекрасна.