ТЕБ - нима думи ще намеря да опиша?
Акорди, тръпнещи от истинна различност
като музика творят те. Епитети неми и излишни,
бледнеят - ти цяла си безсмъртна поетичност.
Душата твоя, тя осмисля миража за безкрай.
Криле подирих в бездните от светлина.
И в странността на твоя кротък идеал
очи прогледнали познаха що е доброта.
Красиво е с усмивка света да озариш.
Истинско, да заплачеш и от болка чужда.
Непонятно - без замяна себе да дариш.
Велико да простиш злостта ненужна.
Това си ти - любовта избрала за обител.
И всеки допир до твоя свят благословен е.
Верността познава сал единствен жител.
И в миг неземен ти се спря до мене.
Усещах как диханието оживява и съня.
Мир възцари в деня ми празно неспокоен.
Аз влязох в твоя свят, за да се преродя...
да стана по-добър и зарад тебе по-достоен.
В мен от кал... душа човешка сътвори.
С нея ще обичам вчера, утре и след сетния си ден.
Без страх дойде и всичко свое ми дари.
Знаела си!
Животът миг е... ала вечен, ако бъде споделен.
© Калоян Борисов Всички права запазени