Защо си тъжна и идваш пак при мен,
нали не бях за теб и ти не бе за мен.
Едва сега си спомняш,
колко влюбен бях, колко плаках
и на люлка те люлях.
Зашо мечтине ни отбягват
и винаги пред нас стоят?!
Защо навън е лято, а в сърцата мраз?
© Георги Атанасов Всички права запазени
Добра душа съм си ко да правя