Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
21.06.2006 г., 0:55 ч.

Защо така /въпрос към теб/ 

  Поезия
1005 0 7

  Защо така /въпрос към теб/

 

Съдбата с мен шега си прави,
щом да ме срещне с теб определи.
Към изпитание ме тя отправи:
душата моя в огън да изпепели.

Как точно в този миг на мъка,
когато  моето  сърце  кърви,
пристигна ти и в мене тръпка
от твоите думи  се роди.

Това са думи, просто думи,
изречени във миг на самота,
но се загнездват във ума ми,
щом влагам чувство и душа.

Горят и дращят на дълбоко -
изгубвам свойта същност ,аз.
Опитвам се да съм високо,
но падам в плен на твоя глас.

Дали,защото с мен говориш
зад  този  таен   параван ,
та няма как във мен да видиш
срама от комплекса ми голям?

Или, защото виждам в тебе:
доверие и знак за доброта,
спонтанно те приех,За мене:
приятел , сродна си душа.

Не знам защо, но друго зная -
от всичко  много  ме боли.
Да наранявам никой не желая,
не искам да изричам и лъжи.

Аз искам да ти кажа  само:
да знаеш, че сега и занапред,
предлагам ти другарско рамо.
Ти сам реши дали е то за теб.

 

       07.05.2006

 

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??