Защо те срещнах, страннико чудати?
Защо се влюбих в твоите очи?
Те носят спомена за синьо лято,
за парченце шоколад край самотните вълни
Защо те срещнах, страннико чудати?
Защо се влюбих в твоите коси?
Те носят дъх на тежко лято,
дъх и на абанос и на тютюн.
Защо те срещнах, страннико чудати?
Защо се влюбих в твойте устни?
Те носят ми мечта за страстно лято,
за целувки край пенливите вълни.
Защо те срещнах, страннико чудати?
Защо попаднах в твоето сърце?
Дълбоко като пропаст,
и аз - вълчицата свирепа -
превърнах се в булонка мила.
Защо те срещнах, страннико чудати?
Защо поисках ти душата?
Защо и моята ти дадох,
а ти предаде я на самотата?
© Мег Всички права запазени