7.12.2009 г., 10:37 ч.

Защо все това... 

  Поезия » Бели стихове
1115 0 44

 

 

               Защо все си спомням

               там, отдалеко…

               сълзите на татко

               и моите…

               за посребрените му слепоочия,

               за истината осъзната,

               че вече съм пораснала…

               и на мама ръцете… бели и топли

               като сълзи през времето

               нежно докосващи…

 

               Защо все дъжд сънувам

               топъл, нежен… тъжен,

               като късна есен,

               най-милите, най-скъпите сълзи

               със цвят на болка

               на влюбен мъж в очите,

               пътя ми с любов пресякъл…

 

               Защо все още виждам

               на дете върху ресниците

               онази... първата сълза,

               кристално чиста и бяла

               в душата ми тревожна и плаха

               кротко потънала...

               

 

               Защо, Боже мили,  все тази сълза…

               защо, защо все това…

 

          

                 МУЗИКA>>> Paseo de flores 

 

          http://www.youtube.com/watch?v=GTmNsA5Zuh4

 

 

 

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??