24.04.2013 г., 11:27 ч.

Защото... 

  Поезия » Любовна
5.0 (33)
2271 1 54
Не ме кори, че в стихове те вписвам.
(усмихваш се, дори да го прикриваш)
В ръцете ти потрепва даже листа,
когато ги четеш и се намираш.
Очите ти попиват всяка сричка,
вълнуваш се (макар да гледаш строго).
Защо споделям чувствата си с всички?
Защото те обичам, много, много...
Бих изкрещала го, но, знам, не бива,
вместо това те шепна във куплети.
А думите, разцъфнали щастливо
по листите, достигат, знам, сърцето ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Предложения
  • Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
  • Назаем са очите ми. Погледна ли – посока в цвят да видя си мечтая. Сънят да е красив. Дори последния...
  • Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Още произведения »