hristam (Христина Мачикян)
531 928
25.02.2021 г., 7:23 ч.

Защото беше тъмно 

  Поезия
587 5 11

Защото беше тъмно, заваля.

А тъмното започваше отвътре

и нямаше ни намек за дъга,

ни ехо от свиреп космичен тътен.

 

Изля се, сякаш бе небесен вик,

откъртил се под тонове мълчание

и искаше така да заболи,

че да промие земните си рани,

 

да метне връз неметения под

на дребното човешко суетене

прозрачните си зарове живот.

И точно той най - после да зачене.

 

Да избуи. Покрай асфалт и кал.

От локвата, в която бе удавен.

Да се събуди малко помъдрял.

И да забрави, че е бил забравен.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??