Защото днес те имам теб,
не изгорях от парещите спомени,
защото днес те имам теб,
освободих веригите на мозъка.
И демоните, и измислените сънища,
и болката, и режещата празна вяра,
и лудостта, че тя ще се завърне,
макар да знаех,
че я няма.
Защото днес те имам теб,
защото днес разбрах,
че те обичам.
а ти си тръгваш, точно днес,
И накъде си се разбързала, момиче.
да беше вчера и думичка не бих изрекъл
и с багажа щях да ти помогна,
и до вратата щях да те изпратя,
билет за влака да ти купя,
вода, горчилката,
която ти оставих да не присяда
в гърлото, пътувайки.
Но днес, днес
няма да те пусна,
защото те обикнах и защото
единствено и само ти успя
да я изтръгнеш, онази "лошата",
далече от живота ми.
Дали успя?
............................
Успя!
Защото днес те имам теб!
© Наталия Божилова Всички права запазени