Ако залитна,
ако стъпя накриво,
ако случайно тръгна да падам,
ръката ти бързо ме стига
и уверено ти ме изправяш.
Ако спечеля,
ако ли връх покоря,
ако постигна лична победа,
ти плътно ми стоиш зад гърба
и с неприкрита гордост ме гледаш.
Ако се губя,
ти ставаш посока.
Ако заплача си нежна утеха.
Ако пък скоча в дълбокото,
скачаш веднага заедно с мене...
Ти ме обичаш
защото и въпреки.
И аз те обичам също така.
Печелиме, губим, залитаме
но се държиме ръка за ръка...
© Ива ВалМан Всички права запазени