14.02.2010 г., 17:02 ч.

... защото ми е трудно да продишам... 

  Поезия
681 0 3

... отново разпилях душата си

в море от хиляди остри карфици.

Не събирам даже мислите в главата си,

вчера някой върза ги... с белезници...

 

 

... очите ми от самота кървяха,

бяха свикнали да гледат само теб...

Превърнаха се в скитници, без посока вървяха,

лутаха се... нямаха си ден,

 

 

а по гърлото бе полепнала отрова,

вече ми писна да преглъщам полуистини.

След толкова нощи пак не мога да забравя

как отнеха ми... най-голямата измислица,

 

 

в която те бях изрисувала с дъха си...

И вманиачено те пазих, за да те обичам...

Но утробата ми без теб е мръсна и ограбена -

тръгвам си. Защото ми е трудно... отново да продишам...

© Инна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??