Защото много те обичам,
все надничам в спомените,
ровя пепелта.
Нямам срам - признавам,
но вечерта също търси утрото.
Уморена протяга му ръка.
Защото много те обичам,
съм на стража и те пазя от света.
Нямам много, но в багажа
вечна снимка - ти и аз - сред цветя.
Трябва ли ни друго?
Едно късче небе, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация