Защото някога съм те обичала
Гледам още в очите ти,
когато те говорят ми за грях.
Още гледам към ръцете ти,
защото някога мечтах за тях.
Копнеех цял живот да ме обичаш,
сега обичам друг.
Но видя ли те, се променям
и отново те обичам, сякаш правя го напук!
Гордостта тогава си захвърлих,
но ето, днес стои със мен.
И не иска да признае,
че угасвала е ден след ден!
Но тя угасваше във мене бавно,
угасваха и моите мечти.
Сега обаче настоява -
с мене трябва да си ти!
И тя не позволява да забравя
една изгубена във времето борба.
Сърцето ми сега по друг е лудо,
но в тебе влюбена е още гордостта!
© Елена Филипова Всички права запазени