toxin (Таня Донова)
357 4100
10.01.2016 г., 19:45 ч.

Защото разчитам на теб 

  Поезия
970 4 10

Не искай краката ми, тях са ги имали много!
Нито са тера инкогнита, ни бряг каменист.
Когато утъпкани вече пътеки преброждаш,
не си откривател, а чисто и просто турист.

Не искай душата ми, кой ли не я е разголвал!
В играчка превърнах интимните, лични вини.
И колкото повече пипат ги, по-смехотворни
са в хорските, иначе "много грижовни" очи.

Не искай ръцете ми, празни, безкръвно-студени!
Неустоим си и знаеш, че нищо не ще ти откажа!
Но пълни и стоплени, който след теб ги поеме,
би ме обрекъл на дълга агония - да се мразя.

Поискай това, от което "мъжът" се страхува!
И дето след теб и на смелия няма да дам!
Сърцето ми девствено нека е изборът труден!
Разчитай на себе си - там ще си сам!

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??