18.10.2016 г., 14:28 ч.

Защото си художник 

  Поезия
718 4 6
Защото си художник
Човек навярно си и ти! Опитах от кръвта ти.
Усетих страст, изгарящ плам, кипеше нелогично.
Изплаших се и онемях. Вървеше по земята
и стъпките ти бяха кал, но хранеше поличба.
Добра поличба – като дар. Земята стана рохка.
Приспа я в бялото платно. Помогна ѝ да диша.
Усетих дъх на терпентин. Пълзеше като охлюв
по пръстите ти и за миг небето се отприщи.
Ръмя на капки – като шал, обагрен със светулки,
а после стана звездопад с опашка на лисица.
По хребета на моя сън Луната се търкулна ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??