Знам, че небето е дълго

колкото десет земи

и че отвътре е пълно

с малки зелени жени.

Те ще се крият в гората

с лебеди вместо мъже

и ще им връзват крилата

с рибна кост вместо въже.

Утре пък вече е друго:

небето се счупи от студ.

Някакъв кораб дочу го

и заснова като луд.

Впрегна 16 жирафа

и полетя към нощта.

Там той поиска гората,

в която събра пепелта.

Знам, че и ти си виновен

за първите осем мъгли,

за диаманта отровен

и за горещите дни.

И ако искаш да кажеш,

че си измислям света

или пък пак ми покажеш

точка и права в нощта,

аз ще ти купя човече,

което говори насън

и ще съм влюбена вече

в твоите прави навън.

1996г.