Защото те има

21.10.2015 г., 18:27 ч.

Поезия » Любовна

294 0 0

Дъждът те доведе пред моята врата
Във вечер на прохлада и свежа тишина.

Сърцето ми спечели с чистата душа,
Прозираща през поглед на утринна тъма.

Обичаш ме силно и въпреки мен,
Отвръщам със същото с поглед пленен.

Дъждът си отиде, останахме двама,
Посрещаме есени, зими, лета...

А чистият поглед остана,
Посреща ме сутрин с кафе във ръка.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Защото те има

Свързани произведения

Коментари

Предложения