Крило на пеперуда ли ме докосна, или беше твоята протегната ръка.
Толкова нежност, толкова топлина, че сърцето ми се от щастие се разтуптя.
Измъкна ме от мрака и самотата, в които бях потънала преди това.
Само твоят поглед и твоята усмивка ме обгръщат с жадуваната топлина.
Дори да не си до мене вече, пак усещам твоя сладък аромат –
Цъфнал люляк, нежна роза и липа обгръщат целия ми свят...
И въпреки че тебе вече те няма, аз знам, че няма вече мрак и самота,
Защото ти ми даде светлината и ми показа нежността и любовта!...
© Ана Всички права запазени