Защото те обичам!
Дали има нещо, което чиста любов да наричам?
Защо чувам само "Обичам те, защото...", а не "Защото те обичам!"
Към изход тичам през тунел безкраен,
причината е той - все така потаен!
Срещнах в тъмна нощ странник мистериозен,
стапях се като масло под погледа му все така безчувствен и сериозен!
Защо ли винаги се влюбвам в лошите момчета,
после плача, прегръщайки плюшени мечета?
Беше грешка да го мисля за различен,
само защото беше нетипичен.
Той дори не каза "Обичам те, защото..."
камо ли "Защото те обичам!"
Мълчанието бе проклетото му мото!
Трябваше да тръгне... не бе плакал, не бе се смял,
просто каза "Здрасти!", после каза "Чао!"
И вървях пак късно по улиците, със сърце разбито,
зървайки внезапно тъмна фигура, въпреки зрението размито...
Здравей, страннико!
© Нощна Сянка Всички права запазени